HD :: Traces: chapter 2, page 3

ЛИЦЕТО МУ Е БЕЗИЗРАЗНО, НО ВЪТРЕ В НЕГО НЕЩО СЕ Е ПРЕЧУПИЛО. УСЕЩА, ЧЕ ДУШАТА МУ ПОТЪВА В ЖИВОТ ИЗПЪЛНЕН С ТАКАВА МОНОТОННОСТ,ЧЕ Е ЗАБРАВИЛ НА КЪДЕ ВЪРВИ. В СВЯТ, В КОЙТО ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВМЕСТИ...

ИЛИ МОЖЕ БИ НЕ ЖЕЛАЕ. ОТИВА НАЗАД И ГЛЕДА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА ПРЕМИНАВАЩИЯ СВЯТ. НЕ ВИЖДА НИТО ТОКУ ЩО ЗАРЯЗАНАТА РАБОТА, НИТО СОБСВЕНОТО СИ ОТРАЖЕНИЕ.