Тези хора имат семейства, деца, приятели! Кой ти дава правото да ги убиваш? Как се осмеляваш да си едновременно съдия и екзекутор?

Дори и да са направили нещо лошо, ти не си нито Бог, нито буквата на Закона. Не е твоя работа да ги наказваш!

Щом постъпваш така и ти не си по-добра от тях! В крайна сметка си просто една убийца и престъпница!

Не мога да повярвам! Положението е изключително критично, аз току що спасих и твоя, и моя живот, а ти ми рецитираш уроците си по Философия за стойността на човешкия живот?!

А чувала ли си за правото на самозащита? В случай, че не си забелязала, те се опитваха да ни убият. Нападнаха ни първи, а аз само ни защитих. Не си задаваха разни философски въпроси, затова не го направих и аз.

Ако успеем да се измъкнем живи от тук, може би по-късно ще намеря време да размишлявам за последствията от постъпките ми върху обществото и върху кармата ми.

Не се опитвай да ме убедиш, че съвестта ти е чиста. Дори тези хора да са избрали да тръгнат по лош път, това не те оневинява за убийството им.

Още повече, че с твоите свръхестествени способности и сила, можеше спокойно да ги спасиш!