Тези де- монстранти и полицаи... съкрушиха всичките ми идеали! Дълбоко нараниха сърцето ми!

И аз напразно се боря с тъмните чувства, които ме обземат... Не мога да сдържа гнева си!

Гняв срещу всички тези демонстранти и полицаи, които се държат като животни!

Но се ядосвам най-вече на самия себе си! Изложих те на опасност, рискувах прекалено много... И за какво? За нищо! Всичко това не послужи за абсолютно нищо! Не успях да спра тези зверове! Само ако бях...

Извинявай, че те прекъсвам, тате, но...

...Ако си добре...може ли да продължим разговора си другаде? Онези не са далеч и може пак да ни нападнат!

Не се бой! Виж!

Вече ни забравиха! Все едно никога не сме били там!