Честно казано и аз не знам 'що те поканих... Бях толкоз фиркан оная нощ... реших, че е забавно!

А истината е, че си ужасно задръстена, въобще не си мой тип! На мен ми трябва истинска жена, а не няк'ва хлапачка.

Тогава защо изобщо реши да ходиш с мен?

Ами съжалих те, стори ми се сладко и самотно момиче...ставаше за убиване на времето... кво' толкова...

А и реших, че като замина ще ме забравиш, и нещата ще се оправят. Но не, ти си тъпа и упорита!

Не виждам къде е ползата да ходим

За кво' ми е гадже, с което не можем да спим заедно?

Какво?! Мразя те!

докато сме разделени?